четвъртък, 17 декември 2015 г.

10-те правила на Монтесори за изграждането на личности

Източник: http://www.eticamente.net/8667/decalogo-montessori-10-principi-educativi.html

По материали на Мануела Грисо - педагог


Тази статия е малко по-различна (или не чак толкова :) от останалите в този блог за Управление, но през повечето време ние сме и предприемачи и мениджъри и родители. Колкото и да е трудно, Мануела Грисо е успяла да синтезира методиката на Монтесори в 10 прости, но важни правила при възпитанието на децата.

Не работя като педагог и не претендирам за някаква компетентност в тази област, а ги споделям с убеждението, че ще бъде от голяма полза да достигнат до колкото може повече родители (и не само).

Ето ги и тях:

1. Детето е личност. 
Има си свои собствени мисли, своя душа, свой характер, има да пише и собствената си история. Заслужава респекта, който отдаваме на един възрастен.

2. Обстановката трябва да бъде по мярка на детето.
Пропорцинална на ръста и мерките на детето, чиста и подредена, както от гледна точка на мебелировка, така и на материали. За предпочитане е материалите да бъдат естествени, например дърво, и да се използват не много твърди предмети. Това ще позволи на детето да изследва, да прави проби и грешки в една сигурна среда, без намесата на възрастния.

3. Слушайте и приемайте детето и неговите емоции.
Това се разбира не само от гласа и думите, а най-вече от жестовете, от мълчанието, от явно непредизвикания с нищо плач... Детето си има един вътрешен диригент, който го води, и възрастният трябва да му бъде подкрепа, а не препятствие. Да го изслушва и да разбира неговите емоции, да помага и на детето да ги разпознава и да ги изразява е дълг на възрастния. Да бъдем в служба на този вътрешен диригент и да разберем, че не сме ние създателите на човекът, който ще бъде.

4. Винаги уважавайте детето, което работи, без да го прекъсвате.
Едно дете, което работи, е дете, което се концентрира. Прекъсването на един момент на концентрация е равнозначен на това да накараме детето да изгуби възможността да се упражнява в това, което прави, но много по сериозна е загубата на една тухличка, която служи за изграждането на здрава психиката.

5. Не коригирайте едно дете в нещо, за което може и само да се коригира.
По този начин няма да подкопаем неговото самочувствие и ще го научим да преценява ситуациите и евентуално да променя начина си на действие.

6. Избирайте предмети, в които има нещо, което очевидно не е наред
По този начин няма да се налага намесата на възрастния и това ще повишава самочувствието на детето.

7. Не помагайте на едно дете, ако те не е поискало помощ, защото
Може да се справи и само. Откликваме на нуждата на детето от самостоятелност и не правим нещата вместо него. Ще придобива увереност в своите способности и ще усвоява нови такива.

8. Капризите не съществуват
Когато едно дете плаче, винаги има някаква причина за това. Това може на пръв поглед  да изглежда несеризоно и безмислено, и понякога наистина е така, но поне ще се научим да се питаме кои струни са били докоснати, за да се задвижи една такава верижна реакция.

9. Винаги му представяйте работата (надлежно подговена, спретната, в подходящите съдове), преди да дадете заданието
Представянето е фундаментално за да позволи на детето да разбере предназначението на материалите и правилната им употреба, без да се чувства некомпетенто и неспособно.

10. Мерете тона на гласа си
Поддържането на един нисък, спокоен и тих тон вдъхва спокойствие и добронамереност

Разбира се има и още: Възпитавайте себе си, преди да възпитавате детето, Показвайте му неговите силни страни, а не грешките му ....

И това е, всеки може да си има свои 10 правила за работа с децата и тяхното възпитание, 
но и от тези 10 всеки може по нещо да вземе.




Няма коментари:

Публикуване на коментар