По материали на Мануела Грисо - педагог
Тази статия е малко по-различна (или не чак толкова :) от останалите в този блог за Управление, но през повечето време ние сме и предприемачи и мениджъри и родители. Колкото и да е трудно, Мануела Грисо е успяла да синтезира методиката на Монтесори в 10 прости, но важни правила при възпитанието на децата.
Не работя като педагог и не претендирам за някаква компетентност в тази област, а ги споделям с убеждението, че ще бъде от голяма полза да достигнат до колкото може повече родители (и не само).
Ето ги и тях:
1. Детето е личност.
Има си свои собствени мисли, своя душа, свой характер, има да пише и собствената си история. Заслужава респекта, който отдаваме на един възрастен.
2. Обстановката трябва да бъде по мярка на детето.
Пропорцинална на ръста и мерките на детето, чиста и подредена, както от гледна точка на мебелировка, така и на материали. За предпочитане е материалите да бъдат естествени, например дърво, и да се използват не много твърди предмети. Това ще позволи на детето да изследва, да прави проби и грешки в една сигурна среда, без намесата на възрастния.
3. Слушайте и приемайте детето и неговите емоции.
Това се разбира не само от гласа и думите, а най-вече от жестовете, от мълчанието, от явно непредизвикания с нищо плач... Детето си има един вътрешен диригент, който го води, и възрастният трябва да му бъде подкрепа, а не препятствие. Да го изслушва и да разбира неговите емоции, да помага и на детето да ги разпознава и да ги изразява е дълг на възрастния. Да бъдем в служба на този вътрешен диригент и да разберем, че не сме ние създателите на човекът, който ще бъде.
4. Винаги уважавайте детето, което работи, без да го прекъсвате.
Едно дете, което работи, е дете, което се концентрира. Прекъсването на един момент на концентрация е равнозначен на това да накараме детето да изгуби възможността да се упражнява в това, което прави, но много по сериозна е загубата на една тухличка, която служи за изграждането на здрава психиката.
5. Не коригирайте едно дете в нещо, за което може и само да се коригира.
По този начин няма да подкопаем неговото самочувствие и ще го научим да преценява ситуациите и евентуално да променя начина си на действие.
6. Избирайте предмети, в които има нещо, което очевидно не е наред
По този начин няма да се налага намесата на възрастния и това ще повишава самочувствието на детето.
7. Не помагайте на едно дете, ако те не е поискало помощ, защото
Може да се справи и само. Откликваме на нуждата на детето от самостоятелност и не правим нещата вместо него. Ще придобива увереност в своите способности и ще усвоява нови такива.
8. Капризите не съществуват
Когато едно дете плаче, винаги има някаква причина за това. Това може на пръв поглед да изглежда несеризоно и безмислено, и понякога наистина е така, но поне ще се научим да се питаме кои струни са били докоснати, за да се задвижи една такава верижна реакция.
9. Винаги му представяйте работата (надлежно подговена, спретната, в подходящите съдове), преди да дадете заданието
Представянето е фундаментално за да позволи на детето да разбере предназначението на материалите и правилната им употреба, без да се чувства некомпетенто и неспособно.
10. Мерете тона на гласа си
Поддържането на един нисък, спокоен и тих тон вдъхва спокойствие и добронамереност
Разбира се има и още: Възпитавайте себе си, преди да възпитавате детето, Показвайте му неговите силни страни, а не грешките му ....
И това е, всеки може да си има свои 10 правила за работа с децата и тяхното възпитание,
но и от тези 10 всеки може по нещо да вземе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар