Фирмата

КАК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДНА ФИРМА?

В основата си една фирма се състои от хора. Има един лидер (повече или по-малко добър в ролята си на Ръководител), който искал или не, е определил или решил фирмата да съществува и я е създал. Този лидер желае разрастване за фирмата и го проектира пред останалите (поне би трябвало да го прави).

Един лидер основно произвежда идеи, проекти и мечти, и прави така, че те да бъдат споделени от неговите/нейните служители.

Служителите разбират, че постигайки или доближавайки се до целите на фирмата, те също ще получат някакви ползи като заплата, гордост, удовлетворение, кариера, и т.н.

Служителите търговци разбират високата стойност на продукта или услугата на фирмата и ги продават в изобилие на потенциални или вече съществуващи клиенти...

Горното е една идеална сцена, която обаче често не отразява актуалното състояние на много от фирмите, които съставляват икономическата структура на държавата.

КАК, ОБАЧЕ, ПОНЯКОГА Е ЕДНА ФИРМА?

В голяма част от случаите, горните условия не са налице.

Лидерът, в момента на създаване на фирмата, е имал някаква голяма мечта или някакъв голям проект, който е искал да реализира. С тази мотивация и с много усърдна работа е успял да създаде фирмата и да я накара да се разраства. След това, обаче, бидейки не съвсем наясно с някои от концепциите и информацията от решаващо значение за управлението на персонала, е започнал да допуска грешки. Доверил се е на грешните хора, лошо е делегирал някои функции, не е обучил ефективно някои служители, не си е дал сметка за някои ситуации в отношенията си, които са му причинявали стрес и на него и на други основни членове на персонала, правейки ги неефективни, или пък, посредством компромиси и грешки, е започнал да губи най-напред ефективност, а в последствие също и личният си висок "боен" дух.

Започнал е съответно да има някои затруднения, неговите „линии за комуникация” (мейли, лични контакти, съобщения) са започнали да се пълнят с проблеми и с неща трудни за разрешаване. След като веднъж е успял да осъществи разрастването, неговата претовареност и проблемите му са се увеличили: служителите не са успявали добре да управляват проблемите, произтичащи от експанзията, които, в последствие, в крайна сметка се оказват обратно "в неговата чиния".

Нашият лидер съответно е започнал да получава все повече лоши новини, да изпитва висоти и низини в настроенията, да се разгневява. Не е успявал вече да мотивира хората, понеже по-голямата част от времето му вече не е било посветено на експанзия и на мечти, а на това да „отблъсква атаки”, да избягва катастрофи, да се товари с неща, които други не са управлявали.

Казано накратко, предприемачът е започнал да се спада от към емоционален тон. Всичко изисква по-големи усилия. Има сериозни и непреодолими проблеми за НЕЗАБАВНО управление. Тревожност. С тревожността стига до там да допуска още грешки: грешните хора биват назначени, някои позитивни хора полека лека се отдалечават от фирмата…

Стресиран от всичките тези проблеми, предприемачът е започнал да изоставя първоначалната цел на фирмата. Било е болезнено за него да продължава да се бори с вятърни мелници.  Било е болезнено да вижда как мечтата му става все по-трудно осъществима. Започнал е все по-често да си мисли, че на практика тя е нереализируема, че на времето се е оставил прекалено много да бъде воден от ентусиазъм, и че той може би „в крайна сметка все пак не е чак толкова добър, за да бъде предприемач”.

Започнал е съответно да се отклонява от целта, да концентрира своето внимание върху дейности, които биха могли да го възнаградят с малко „мотивация”: социални контакти и странични занимания, нови практики за бързо правене на пари, нови дейности, които биха могли да съживят фирмата и икономическата ѝ ситуация, но които в крайна сметка ще се окажат поредната „дупка в морето” и поредното разсейване от целта.

ИСКАШ ФИРМАТА ОТНОВО ДА БЪДЕ КАКТО ТРЯБВА?

Най-напред: Каква е мечтата ти?... 

Останалото се крие в хората, които те придружават в постигането ѝ.