Какво може да се обърка в управлението на фирмата

  Понякога дори и съвършените механизми засичат. 
     Представете си какво може да се случи когато става въпрос за група от човешки същества.

     Много са нещата, които могат да се объркат в една програма за развитие на човешките ресурси. Всички те, обаче, имат един общ знаменател: когато нещата отидат наистина на зле, проблемът винаги е голям и винаги е във фундаментите.    

- Имаш грешния човек на някоя ключова позиция във фирмата и не го забелязваш; 

-  Няма никой, който ходи да посещава клиентите; 

- Твоят съдружник е решил да отглежда зеленчуци и, вместо да работи за събирането на вземанията, прекарва цялото си време на полето; 

- Ти самият се посвещаваш на някаква друга цел или страст извън фирмата; 

- Назначил си някой деструктивен човек, когото никой от служителите ти не понася, 

- И т.н., и т.н…

     Когато простите рецепти за управление на фирмата изглежда се объркват или не функционират, налице има някаква голяма и красива причина. Проблемът е, че също както слона в стаята, често ти си единствения, който все още не го е забелязал … Или, да го кажем по-точно: първоначално си го забелязал, но изгубен в хиляди неща, накрая си свикнал с него.

     Ако някой започне полека-лека да намалява светлината в стаята, в която се намираш, ти ще започнеш все по-силно да се фокусираш върху страниците, за да продължиш да четеш. Ако си забелязал, това е, което се случва, когато четеш книга или вестник в минутите преди слънцето да залезе. Фактът, че светлината намалява постепенно, прави така, че очите ти привикват с тъмнината, която те обгражда. Може да се стигне до момента, в който светлината в стаята е толкова малко, че си почти на тъмно, но независимо от това, продължаваш да четеш. Свикнал си с нея и дори вече не я забелязваш. И единствено когато някой друг светне лампата, ти забелязваш, че си чел в почти пълен мрак…

      Същото нещо се случва и със слабостите на хората, които управляваме. Назначаваш грешния човек; след една две интервенции с него, инстинктивно осъзнаваш това и се замисляш над проблема, но имаш толкова много неща на главата си, че решаваш да се занимаеш с въпроса по-късно… Проблемът е, че след известно време, макар и да се оплакваш, неговото представяне започва да ти изглежда нормално…

     И едва когато назначиш някой нов човек, който се движи три пъти по-бързо, тогава „се събуждаш от унеса” и си задаваш въпроса как си могъл да работиш с един толкова неадекватен служител толкова дълго време…

     Как си могъл така да се унесеш... да се оставиш да бъдеш оплетен....

     Но поне лампата ти вече е светната.

     Време е да започнем да разплитаме.