Великата магарешка техника за мотивация*

*Опредението е използвано за пръв път от Стивън Кови в книгата "8-ият навик".

     Въпросът не е дали великата мотивационна теория на "моркова и тоягата" действа.
      Въпросът е върху кого.
 

    През изминалият век, който беше и последния от индустриалната ера на икономиката в световен мащаб, на хората се гледаше като на "неща", като на лесно заменяеми "зъбчати колела" от машината, наречена организация. Нещо повече, самите хора (служители и работници) нямаха нищо против това и го намираха за нещо напълно в реда на нещата. И то такова си беше. През миналия век.

     Днес, макар че хората все още се намират в графата "Разход" в баланса на фирмата, нещата вече са други. Било заради информационната и комуникационна революция, ерата на Интернет, Гугъл, Фейсбук, било заради глобализацията на почти всички области на човешката дейност (а може би си е чисто и просто еволюция, кой знае...) нещата, организациите и най-вече хората вече са други. В настъпващата ера на знанието и таланта, (макар и все още в графа "Разходи") хората наистина (не само на приказки) са Основният Актив на фирмата. Ако продължаваш да гледаш на хората си  просто като на заплати и физически изпълнители,  телом те са във фирмата, обаче сърцата им (заедно с таланта, знанията и целия им потенциал) са някъде другаде.  

     И великата магарешка техника за мотивация започва малко да не работи. Не защото по принцип не действа.

     Защото хората вече имат нещо против на тях да се гледа като на "неща"...

      Може да не те е грижа за това, а може и иронично да го пренебрегваш и да продължаваш да "мотивираш" по старому.

     В такъв случай недей да се чудиш защо си "единственият във фирмата, на който му пука за нея". 

     "Не можем да намираме решения за проблемите, ако използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали." - Алберт Айнщайн