Една фирма, в основата си, се състои от хора. Има си и лидер. Един предприемач, който по някаква причина е решил фирмата да съществува, и я е създал.
Този лидер желае разрастването на фирмата и го проектира пред служителите си (или поне би трябвало да го прави).
Това, което лидерът основно произвежда, са идеи, проекти и мечти, и прави така, че те да бъдат споделени от служителите във фирмата.
Служителите знаят, че постигайки или доближавайки се до фирмената цел, за тях също ще има някакви ползи под формата на заплата, гордост, удовлетворение, кариера...
Служителите търговци са наясно с високата стойност на продукта или услугата на фирмата и ги продават в изобилие на потенциални и вече съществуващи клиенти.
Това е идеалната сцена във фирма. Тя, обаче, много често не отразява реалната ситуация в много от фирмите, съставляващи икономическата тъкан на страната ни.
Защото фирмите, в основата си, се състоят от хора. Имат си и лидери. Често се случва, особено в моменти на икономически трудности, хората (трайно) да изгубят своя положителен емоционален заряд. Предприемачите, изложени на лавина от трудности, полека лека спират да мечтаят за разрастването на фирмата. Спират да произвеждат идеи, проекти и мечти, и започват просто да "работят във фирмата"...
И най-удобната "истина" е Кризата.
Докато някой не ги накара да се спрат, да се огледат и да видят, че лавината наистина е била опустошителна, но все пак вече е минала. Каквото останало след нея, такова. Друго няма.
Има само фирми, които са съставени от хора.
Kоито чакат своите лидери да започнат отново да произвеждат. Идеи, проекти и мечти.
"Кризата не е проблема, тя е мултипликатора на проблема" - Джим Колинс
Няма коментари:
Публикуване на коментар