събота, 26 януари 2013 г.

В дългосрочен план ...

     Както казва Сет Годин, "В дългосрочен план всички ние умираме, но преди това, пак в дългосрочен план, ние сме длъжни да направим (въпреки всичко) това нещо, заради което всъщност сме били родени ..." или поне аз така го разбрах :)
     Моят дядо си отиде млад, защото не знаеше, че огъня от пещта в дългосрочен план ще изпепели дробовете му, но преди това, пак в дългосрочен план, направи от нищото (или поне от куп дървен материал и старо желязо) десетки каруци, които на практика подаряваше на хората.
    ( На онова място и по онова време каруците наистина имаха значение :)
     И то ей така, между другото, докато ковеше плуговете на тракторите за родното ТКЗС, и поправяше всичко. Работеше там, където бяха кончетата (и не само) на баща му, които същото ТКЗС му беше "експоприирало" ... затова подаряваше и подаряваше плодовете на своето изкуство. Подаряваше каруци, които създаваше от нищото.
     В дългосрочен план всички си отиваме, но пак в дългосрочен план, няма начин да не "те хванат", да не разберат какво е това, което им пробутваш вместо истината за себе си (пак по Сет Годин).
     В дългосрочен план, накрая, винаги има значение само едно нещо:
     Кой всъщност си бил ти? Какво е изкуството, което си "добавил" към света, в който си живял? Какво си оставил на децата си? и още нещо, за което си струва (поне от време на време) да помислиш в дългосрочен план:
    Какво ще имат да кажат някой ден, след много-много години, твоите собствени внуци за дядо си?

Няма коментари:

Публикуване на коментар