Бързай бавно, но все пак - бързай

     Проблемът с промяната е, че винаги поставя под въпрос някакво статукво.

     Статуквото е нещо, с което повечето хора сме свикнали, адаптирали сме ежедневнието си към него, създали сме някакъв ред. Да не говорим, че има и хора, които са се борили, за да постигнат това статукво и в много отношения те се възползват от него и именно то е това, което им носи печалби.

     Винаги има един куп логични доводи за (и против) промяната, но в повечето случаи реакцията срещу нея е емоционална. Ао искаш да накараш, например, един слон да направи бърз завой, едва ли ще е достатъчно само да сложиш пред него пътен знак, указващ правилната посока. Дори и да си убедил неговия водач (логиката), ще са необходими доста усилия и време, докато едричкия бозайник (емоцията) осъществи на практика промяната в маршрута си.

     Когато си убеден в посоката и необходимостта от промяна, действай внимателно и не се надявай на бърза развръзка. Колкото по-съществена е една промяна, толкова по-незначителна трябва да я направиш да изглежда в очите на хората ти. Ако надуваш клаксона и бързаш с промяната, твоята организация може и да не успее да "вземе завоя".

     Бързай бавно ... но все пак - бързай, защото понякога (всъщност доста често) промяната е толкова съществена, всеобща и необратима, че ще се случи и с теб и без теб.

     Не можеш да накараш един слон да промени посоката си веднага, но поне можеш навреме да започнеш да го правиш.