Три причини да не действаш, когато си ядосан

В повечето случаи, в които "се оставим" на дадена негативна емоция да ръководи нашите думи и действия, след това съжаляваме.

     От една страна ни е малко съвестно (независимо дали си го признаваме или не), че сме си изпуснали нервите, ядосали сме се, и може би сме накарали някой друг да се чувства не съвсем добре. Това е първата причина да не действаме в състояние на негативни емоции, но, за съжаление, това е най-малката беда в случая.

     Има две други, доста по-сериозни последици от подобни ситуации, които могат да ни накарат да съжаляваме наистина.

Вторият факт е, че винаги когато действаме водени от негативни емоции, да речем враждебност или дори гняв, докато ТЪРСИМ РЕШЕНИЯ, ние в действителност, създаваме нови ПРОБЛЕМИ или задълбочаваме съшествуващите. Само си помисли за ситуацията, в която двама човека спорят ЯДОСАНИ и не спират да се обвиняват един друг, и опитай да предположиш какъв ще бъде крайния резултат от нея - конструктивно решение или по-скоро обратното.

     Да, случва се хората (дори и най-добрите) да допускат грешки. Въпросът не е в това. Въпросът е КАК ТИ ЩЕ РЕАГИРАШ в лицето на тези грешки. Можеш ли да си представиш, например, как Барак Обама крещи в яда си, разгневен на своя сътрудничка, затова, че по грешка е дала ризата му на химическо чистене, вместо просто да я изглади (както той е поискал, защото му трябва след 1 час)? Трудно.

     Не е случайно, че най-успешните компании в света отделят специално внимание на отношението към грешките и решават дори да стигнат до там ги ... толерират. Защо?

     Защото най-ефективният начин да попречиш на една грешка във фирмата да се повтори (което може да ти коства доста повече, отколкото първия път, когато тя се е случила), е да я откриеш НАВРЕМЕ и да разбереш ИСТИНСКИТЕ ПРИЧИНИ за нея.

     Колко склонни ще бъдат хората около теб да признават (навреме) своите грешки и ИСТИНСКИТЕ причини за тях, ако горчивият опит им подсказва, че има голяма вероятност правейки го да попаднат в епицентъра на твоето гневно торнадо? Не много.

     И това е третата причина да избягваш гнева в лицето на грешките: Само така ще си способен наистина да помагаш на хората си (с много малки изключения) да подобряват своето представяне и да израстват.