четвъртък, 22 ноември 2012 г.

"Тук, в България, всичко е различно"

Случва се, от време на време, някой да ми каже, че е безмислена загуба на време да се опитваме да научим нещо ново (и полезно) за бизнеса, за управлението и за мотивацията на хората във фирмата от опита на водещи фирми от други държави (било то САЩ или Западна Европа), защото то не е приложимо на практика, защото "това няма нищо общо с нас", и защото "тук, в България, всичко е различно ..."
     Като се замисля за реалността, в която живеем и правим бизнес, ние хората "от 40 и нагоре", се изкушвам да се съглася, че това (може би) наистина е така.
     После се сещам за моето детство, когато родителите ми се опитваха (посредством доста усилия) да ме приберат от игрището, за "да поседя поне малко на бюрото в стаята".
     Днес ние, като родители, полагаме усилия, за да накараме децата си да станат от бюрата и "да оставят за малко компютъра и проклетия Фейсбук"...
     Същото, което правят майките и бащите на децата в Пекин, в Ню Йорк, в Мюнхен и къде ли още не по света. Опитваме се да изкараме децата навън от стаята и извън техния (нашия) Нов Свят.
     Ако тези дни в самолета се случи да седна до някой непознат (от 40 и нагоре), роден и прекарал детството си (а и живота си) далеч от моя свят, да кажем в Бостън, едва ли ще имаме много теми за разговор (освен тривиалните ... и разбира се победата на Обама). Казано накратко, ние няма да имаме кой знае какво да си кажем, камо ли аз да се мъча да науча нещо полезно от него, защото, нека не забравяме, "тук, в България всичко е различно"
     Какво ли ще бъде, обаче, след 10 или 5 или 2 години (или пък още догодина), когато в същата тази седалка седи моя син, а на съседното място е детето на същия онзи непознат човек от Бостън?

    Май хич няма да бъде същото. Те, след като са прекарали заедно своето детство в един свят, в който разстоянията и границите на практика не съществуват, най-вероятно ще имат имат доста неща да си казват, ще "говорят на един и същ език" по много въпроси, ще се конкурират за едно и също работно място или пък за едни и същи пазари (клиенти), а нещата от живота, от бизнеса, които ги вълнуват, ще бъдат пак едни и същи.

     И може би от време на време ще ни споменават и нас - не чак толкова далечното минало, когато "това нямаШЕ нищо общо с нас, защото тук, в България, всичко БЕШЕ различно".
     Или пък не.
     Това е нещо, което зависи от самите нас, и то още днес.
    








Няма коментари:

Публикуване на коментар