В много отношения в бизнеса е като в спорта. Не можеш, например, да спечелиш медал, без преди това да си постигнал успех в някакъв вид благородна (понякога и не съвсем благородна) конкуренция, или да излезеш победител в едно честно (понякога не чак толкова честно) съревнование.
За да грабне олимпийската титла, един спринтьор трябва да следва някаква 4-годишна програма, чиято цел е той да бъде в оптимална форма точно по време на олимпийските игри и да успее да даде най-доброто от себе си в най-подходящия момент.
Едва ли е възможно да си представим подготовката на този спринтьор без помощта на хронометъра. За да превъзхожда, той трябва да измерва всяко свое постижение и да го сравнява с предишните си резултати. Трябва да го съпостави също и със своето средно-статистическо постижение, както и с най-доброто време в света за сезона.
По същия начин, всяка фирма, която проектира себе си в бъдещето, следи своите постижения, измерва ги и ги сравнява. Нейните мениджъри не търсят причини, за да оправдаят всеки посредствен резултат, а се заемат с подобряването му, измервайки своята собствена ефективност и ефективността на хората, които ръководят.
Не можеш да подобриш нечий резултат, без най-напред да си го измерил и след това да си го сравнил.
А ако едно нещо по никакъв начин не се поддава на измерване, то най-вероятно значението му за бъдещето на фирмата е пренебежимо малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар