Синдромът на Бермудския триъгълник

Съществуват многобройни критерии, с помощта на които един мениджър може да избира или да оценява хората, с които работи.
Ако се опитаме да съставим някаква хипотетична общовалидна класация за важността на тези критерии, безспорен "номер едно" би бил критерия за лична "Производителност".
Не може да има спор, че един служител, който притежава някакво уникално "ноу-хау" или техническа компетентност, които рядко се срещат на пазара, е безценен за фирмата, която се нуждае точно от тях. Не може да има спор, също, че още по-ценни за един предприемач са служителите във фирмата, които "знаят всичко за бизнеса", и с които през годините е изградил някаква "лична" връзка.
Няма спор, обаче, и за факта, че понякога сме склонни да подценяваме един друг критерий, който е на път (ако вече не го е направил) да оглави една подобна класация. Новите икономически реалности изискват от нас да се учим все по-добре да боравим с фините настройки на управлението на човешките ресурси и да бъдем крайно внимателни днес по отношение на този друг ключов критерий: "Способността на един човек да създава връзки и да поддържа оптимални отношения с хората около себе си".

На всеки от нас, рано или късно, поне веднъж в живота се случва, да попадне в някой "бермудски триъгълник", т.е. да си даде сметка, че като предприемач на практика е престанал да "предприема". Вместо това и вместо да управлява фирмата, се оказва в една ситуация, в която времето му "нормално" е посветено предимно на решаване на проблеми и на ежедневно справяне с малки и големи кризи. Иглежда така, сякаш вродения ни компас вече не показва истинския север, посоката, която сме напълно сигурни, че ще ни изведе от опасните и несигурни води, по които се носи фирмата в момента.

Може би сме изгубили малко от своя ентусиазъм, може би вече сами ограничаваме своята собствена инициативност. Допуснали сме във фирмата да се появят и дори да се задържат неконтролирани области или проблемни служители. Допуснали сме да направим компромис със своите фундаментални принципи и дори с мечтите си.
Междувременно сме позагубили малко и от доверието на добрите си служители, защото те не могат да разберат как така толерираме подобни ситуации.

Новият бизнес се нуждае и от нови умения в управление на човешките ресурси.
Истинската битка за пазарна експанзия в бъдеще вече ще се води на нов терен. Истинското предизвикателство пред съвременния мениджър и предприемач ще бъде навлизането в тази непозната територия: умението да идентифицираш и да отдалечиш от фирмата своите "НЕслужители" (които понякога може и наистина да се окажат "ценни") и да привлечеш във фирмата Талантите, които ще ти помогнат да се върнеш в играта, да поддържаш компаса си в изправност и така да продължаваш напред, без да се отклоняваш от "истинския Север".