Преди десет години един човек беше убеден, че за да постигне успех в професионалната сфера, е достатъчно да си намери една СИГУРНА работа. И беше прав. Преди десет години наистина беше така.
Днес той продължава да се ръководи от същото това вярване, обаче някак си нещо вече не му се получава. С парите, които изкарва, не може да издържи до края на месеца. След като подложи всичко (освен идеята си за "сигурната работа") на съмнение, той разбра, че проблемът е или в кризата или в държавата, или в някой друг, за когото в момента не се сеща.
На един друг човек, който преди десет години беше воден от същата идея, междувременно му се наложи да попътува по света, и пътувайки започна да осъзнава, че нещо в тази идея вече не се връзва с реалността. Не че беше спрял да търси сигурна работа, обаче напоследък все по-рядко и по-рядко попадаше на такива. Светът някак си вече не беше същия. Пазарът вече сякаш не се интересуваше много от хора, които още вярват, че да се уредиш със СИГУРНА работа (да подпишеш "железен" договор с най-великия футболен клуб в света, например), е напълно достатъчно, за да си гарантираш пълното професионално щастие.
След като разбра, че тази идея вече не му върши работа, той реши да я замени с друга. Започна да се води от вечния принцип, че ако искаш да вземеш, трябва най-напред да си готов да дадеш. Реши, освен това, да не спира да се учи, за да има винаги нещо за даване. И стана човек, когото наистина е трудно да "уволниш".
Като се отказа от търсенето на СИГУРНАТА работа, той самия стана СИГУРЕН, че за него работа винаги ще има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар