Къде се губи мотивацията

Кога един човек губи своята мотивация?
Как се връща една изгубена мотивация?
Два чудесни въпроса ... и един малко по-дълъг отговор:

Мотивацията не е просто "желанието за работа". Тя е "желанието за работа" плюс няколко дребни детайла.
Мотивация е желанието да: 
- направиш нещо както трябва,
- свършиш някаква работа докрай по най-добрия възможен начин;
- покажеш (на другите и на себе си) на какво си способен,
- изявиш качестватата, с които превъзхождаш останалите и с които можеш да бъдеш наистина полезен на групата, в която участваш.
- накрая да получиш пълно признание от другите за всичко, което си направил.

Казано накратко, човек е мотивиран, когато има (получава) възможност да победи, да даде смисъл на действията си, а в крайна сметка и на живота си, и накрая, естествено, да триумфира.

Понякога, обаче, се случва да дойде и Моментът, в който си даваш сметка, че си започнал да правиш това, което правиш, не точно така, както знаеш, че би трябвало да го правиш, т.е. правиш го малко по-повърхностно и половинчато. Веднага можеш да си намериш едно или няколко тлъсти и охранени оправдания относно защо това не бива да те притеснява ("защото и без друго заплатата ми е ниска", "защото и без друго винаги сме в криза", "защото ние Българите сме такива", "защото вече съм твърде стар за това" ... "защото аз не мога")  Можеш да направиш компромис и да продължиш в същия дух "без да ти пука", че пренебрегваш своята собствена нужда да правиш нещата както трябва и да продължаваш да побеждаваш.
Можеш да правиш много компромиси и да си намираш чудесни оправдания за тях. Можеш.
Обаче най-много внимавай какви точно оправдания избираш за себе си, защото те притежават една особена склонност след време да се превръщат в твоята истинска реалност.
Иначе що за оправдания ще са, ако дори сами себе си не могат да се оправдаят.