Къде се дяна проклетия ентусиазъм?

Със сигурност си спомняш времето, когато всичко ти се получаваше както трябва (че и по-добре) още от първия път, когато хората се надпреварваха да работят за теб и да ти правят услуги. Когато клиентите сами те "гонеха", за да ти дадат парите си. Да, точно на теб.
Чак не ти се вярваше колко лесно расте фирмата, колко сплотен и задружен е колектива, колко доволни и щастливи са служителите ти, които разказваха с гордост на приятели и познати в каква чудесна фирма работят и какъв "точен" шеф имат. В семейството всичко вървеше като по ноти...
Дори и само с присъствието си или с появяването си, ти знаеше, че хората се вдъхновяват, а по-притеснените дори се успокояваха, така че работата да върви перфектно, и нещата винаги се подреждаха по най-добрия възможен начин. И парите сами си идваха, без дори да мислиш чак толкова за тях.
Преливаше от енергия, а ентусиазмът ти сякаш че ставаше толкова повече, колкото повече от него раздаваше на хората около себе си....
Сега сякаш, че не е точно така. Ти си същия човек, фирмата е същата, хората около теб са (почти) същите, обаче онзи ентусиазъм го няма. Мястото му е заето от малко тревожност и малко притеснения за бъдещето на фирмата, на семейството.
Къде се дяна проклетия ентусиазъм?
Едва ли кризата го занули, едва ли Гърците го изядоха и изпиха, нито пък отиде в банката в допълнение към ипотеката ...
Ентусиазмът има една особена способност да се топи полека лека, без да го усетим.
Точно както, ако се зачетеш в интересна книга, няма да забележиш, че слънцето бавно е залязвало, и забелязваш, че всъщност четеш в тъмното, чак когато някой друг влезе в стаята и те попита как изобщо можеш да четеш в тая тъмница.  
Отива си, всеки път по малко, благодарение на близостта и въздействието на един определен тип хора, с които не бива дори насаме в една стая да оставаш. Защото е опасно.
Хората, които непрекъснато те критикуват, или все ти се оплакват от това и от онова (за да оправдаят собствената си некадърност), или пък умират първи да ти "поднесат" лошата новина (а такива напоследък - дал Господ), а има и такива, които вечно ти повтарят: "Аз нали ти казах, помниш ли..." и т.н. и т.н.
И ентусиазмът не издържа, смалява се.
Така че, време е да спреш да четеш и да светнеш лампата. Наоколо може и наистина да е притъмняло.