Само един съвет как се бори криза

"Я покажи Мецо, как Крали Марко бори ламята" - викаше мениджъра с ромски произход (и с гъдулка) и подръпваше синджира на мечката.
Това беше преди, когато нямаше кой знае какво друго за борене.

Сега обаче има криза и тя изобщо не е някъде там, отвъд океана или отвъд границата с комшиите, за да гледаме само по телевизията (както едно време - от мечката на панаира) как храбрите лихвари и политици я борят безкористно и самоотвержено, за да спасят селото от нея.

Тя е тук и чака да запретнеш ръкави и да захванеш отново за работа. Както някога, когато нямаше пари, но пък имаше толкова много мечти и ентусиазъм да ги постигнеш.

Тежката работа днес, за да сложиш нещата отново в ред, да върнеш печалбата във фирмата и да я накараш пак да расте, обаче, не е нито физическа, нито умствена. Този път тежката работа е ЕМОЦИОНАЛНА. Тя изисква емоционалното усилие да погледнеш истината в очите и да напуснеш удобната си зона на комфорт, без да те е грижа за "общественото мнение".

• Продължава ли фирмата да работи под Кота 0, надявайки се, че изведнъж някак си нещо ще се случи и оборота ѝ ще "скочи" от само себе си, за да покрие всички натрупани ежедневни разходи?
• Продължава ли фирмата да доставя стоки и услуги на "големи" клиенти, които всъщност отдавна не плащат редовно, с надеждата, че изведнъж нещо ще се случи и те ще си платят накуп натрупаните задължения, т.е. може ли пазара да си позволи да ти плаща за това, което продължаваш да правиш?
• Продължава ли работата да ти дава страст и вдъхновение, или вече подхождаш с гняв или дори с огорчение към проблемите, които "тя ти създава"?

Колкото специалисти, толкова и съвети, обаче истината е, че ти и сам знаеш кои са нещата, които трябва да направиш, за да върнеш печалбата, маржа и разходите на фирмата в здравословни граници.
В такъв случай единствения въпрос е: Защо не се захващаш с тях?