Коя е информация, която трябва добре да проверяваш, ако не директно да я "шкартираш"?
На кого можеш да се довериш, да му възложиш отговорност и да си сигурен, че няма в даден момент да те "изненада" неприятно?
Като оставим настрана чисто философските трактовки на концепцията за истината, понеже те нямат някакво особено практическо приложение, а и защото на философите рядко им се случва да се сблъскат с проблемите на един мениджър или предприемач, можем да потърсим отговорите на горните въпроси в практиката и в собствения си житейски опит.
Когато стане въпрос за честност, от практиката знаем, че има едно място, където ще я намерим винаги и със сигурност. Откриваме я в очите на едно дете.
На децата им е трудно да не казват истината.
Децата, които все още не са изгубили онази огромна и необяснима сила - безкрайната вярата в собствените си способности. Малките човешки същества, чиито сърца все още на се сломени от логиката и подозрителността на възрастните, за тях всичко е възможно. Те имат смелостта да вярват в големите си мечти и да стартират собствените си големи проекти, заредени догоре с ЕНТУСИАЗЪМ - най-мощното гориво за един човек.
Ентусиазмът може да бъде "усетен" и за разлика от повечето човешки емоции, той трудно може да бъде прикрит или да бъде носен като маска.
Ентусиазмът, в най-чистия си вид, е несъвместим с прикритостта, лъжата и злобата.
Ако следваш своята интуиция и се довериш на най-добрия си учител - живота, можеш да бъдеш сигурен, че където откриеш този ЕНТУСИАЗЪМ, ще ти е много трудно ДА НЕ намериш и ИСТИНАТА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар