Определил си една амбициозна и мотивираща цел и си се научил как да пазиш своя най-ценен актив: своя ентусиазъм. Уверен си в собствените си сили и си се научил също и безпогрешно да разпознаваш хората, които биха могли да те накарат да поддадеш на стреса, както и да управляваш отношенията си с тях, за да не се случва това.
Какво следва? Не че няма да ти е от полза, но едва ли ще е достатъчно само да "мислиш позитивно".
Най напред трябва да се научиш да използваш времето си по най-добрия начин за теб, т.е. да отделиш специално време за онези неща, които, ако правиш редовно, биха направили най-голямата разлика за теб и за фирмата ти. Да преценяваш времето реалистично и да го планираш правилно, и след това да се заемеш на дело с нещата, които отлагаш от край време. Нещата, които хич не ти се иска да правиш. Нещата, които те плашат. Нещата, заради които ще трябва да излезеш от уютната си зона на комфорт.
Да "хване бика за рогата" за един човек може да означава да се заеме със създаване на истинска и ефективна мрежа от търговски агенти. За друг може да означава да се научи да прави адекватен и резултатен маркетинг или мотивация на служителите си. За трети може да е просто да седне и да проведе разговора, който отлага от месеци, със своя търговски директор, с главния счетоводител или със съдружника си.
За да получи пътуването към целите ни един добър старт, е нужен ентусиазъм и увереност в собствените сили, но е необходимо също да планираме пътя и накрая ще ни е нужна само-дисциплина, за да извървим и самия път, колкото и стръмен да е той.
Защото никой няма да премине твоя път вместо теб.
А може и да го направи, но изцяло за твоя сметка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар