Просто е. Вземаме няколко малки, тривиални кризички, и ги решаваме. После се връщаме към ежедневието, в което правим все спешни, но безмислени неща.
Така оставяме малките решени кризички да възстановят силите си и необозпокоявано да ни връхлетят като по-големи кризи, с които успяваме да се справим отново, за да се завърнем към маловажните си ежедневни спешности.
И така, докато на хоризонта не се зададе Голямата Криза. Страшничко е, но ниe си знаем, че все някак ще се оправим, както винаги ...
Докато дойде времето да спрем и да се замислим кое е толкова спешно, че ни кара да отлагаме онези важни неща, които трябва да се направят, за да няма Гигантско Кризище утре.
Когато се окаже, че финансовите инжекции вече не могат да помогнат, понеже и в склада няма, идва ред да се запитаме дали тези, които са си присвоили ролята да "лекуват" световната икономиката, всъщност не са нейния вирус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар