Съществува едно истинско "поверие" в живота на предприемачите, че "Третото поколение губи богатството", създавано от първите две. Не знам дали това наистина е така, а няма и как да сме сигурни, при положение че бизнесът в България е на малко повече от 25 години и тепърва предстои да се случва преходът от създателят на фирмата към следващото поколение.
В много фирми (предимно семейни, каквито са голяма част малки и средни предприятия), този процес на "Приемане - Предаване" на управлението вече се е случил, в други тепърва предстои. Това, което се вижда в Българските фирми, но предимно опита, който имам с чуждестранни фирми (в които още дядото е бил милионер), показва къде трябва да внимаваме, за да се получи едно наистина ефективно делегиране на управлението.
Първата опасност, която съществува, е приемането на някои неща за даденост. Всички ние сме преминавали през различни етапи от работата на фирмата, а и в живота, и началото не винаги е било лесно. От друга страна, ние все още помним времето, в което "Всички бяха равни, но някои малко по-равни от другите", и когато нямахме кой знае какво. Преминали сме през много трудности и нерядко лишения, за да бъдем тук, където сме сега, и в нас има този благороден стремеж да спестим на децата си този етап. Стремим се да им осигурим един различен живот, в който те да не се лишават от нищо и да се възползват от материалните придобивки, за които сме се борили през живота си. В това няма нищо лошо. Има обаче една опасност - Възможно е да създадем в новото поколение една погрешна идея, една парадигма, която за съжаление не работи, и която се поддържа от множеството Реалити предавания, с които ни заливат медиите почти денонощно - Опасността да приемат някои неща за Даденост:
- Парите винаги идват от някъде ... (обикновено от нас)
- Служителите на фирмата ще слушат мен така, както са слушали баща ми/майка ми/дядо ми ...
- Може да ми се размине, дори и ако не даваме на клиентите онова обслужване, на което са свикнали
...
В една идея, в която горните неща се приемат за Даденост, съществува Опасността, че тези неща не са верни. Отговорността нашите наследници да не си създават тази идея, е наша.
Няма почти никакво значение в кой скъп и престижен университет сме успели да ги изпратим, за да се научат на бизнес и на управление, една такава идея винаги ще подкопае процеса на Приемане-Предаване, и не знам дали наистина "Третото поколение губи богатството", но може и никога да не се стигне до там, че да разберем, защото фирмата може и да я няма за третото поколение.
За да бъде ефективно делегирането на управлението във фирмата, трябва да се случат 3 неща, без които фирмата ще бъде застрашена:
1. Лидерството: Много често наследникът вярва (погрешно), че заедно с дяловете и титлата на Управител във фирмата върви и Лидерството. Лидерството, което имаме ние с хората във фирмата, не може да се предава по наследство. Ние сме го извоювали, изстрадали сме го с годините и с трудностите, които е трябвало да преодоляваме, за да я има фирмата (и материалните блага) такива, каквито са сега. Лидерството не върви с "пагоните". Лидерството се печели и заслужава. Така че, веднага след престижния университет, назначете наследника на работа в склада, на строителната площадка, на рецепцията в хотела, в кухнята на миялната машина. Позволете на децата си да спечелят, изстрадат и заслужат своето лидерство. Друг начин няма.
2. Отношението: Предаваме дяловете и поста на наследника. Даваме му всички правомощия. После при първата сериозна (неизбежна) грешка на полето, ние го порицаваме пред погледа на служителите така, както сме свикнали да го порицаваме когато в 5-ти клас е счупил някое стъкло в училище с топката. Случва се по-често, отколкото ни се иска да вярваме. Понякога единственото нещо, което се иска от нас, е да променим начина, по който гледаме на наследника си. Тя вече не е моята малка дъщеря, която има нужда от поредния урок. Тя вече е Шефа. И то един шеф, способен да преведе фирмата на следващото ниво.
"Гледайте на хората като такива, кавито искаме да бъдат, и те такива ще станат. Гледайте на хората като на такива, каквито са, и те такива ще си останат." - Й.В. Гьоте
3. Делегирането: Изгради нещо, което функционира дори и без теб. В управлението съществува следния парадокс - за да упралвяваш ефективно, основната ти цел трябва да бъде да ставаш "излишен" за фирмата. Не в смисъл да станеш и да си тръгнеш. Естествено, че си най-важния в нея. Ако просто за идеята правиш всичко и вземаш решенията си в унисон с една такава абсурдна цел - Как да направя така, че да стана излишен за фирмата си - много решения и много неща ще бъдат малко по-различни, и по-важното е че ще водят към едно наистина ефективно делегиране.
Не знам дали наистина "Третото поколение губи богатсвото", но нека най-напред се погрижим то да стигне до третото поколение.
Нека започнем да пишем Наръчника "Как се управлява фирмата" с изтриване на програмата Приемане на грешните неща за Даденост, и след това с първите 3 точки в него: Лидерството, Отношението, Делегирането.
Няма коментари:
Публикуване на коментар