сряда, 28 февруари 2018 г.

Да си Предприемач в България

Да си Предприемач в България звучи Смело.
Да ставаш всяка сутрин по тъмно и да си лягаш в малките часове.
Да смяташ всяка стотинка Приход/Разход и понякога да се бориш за Оцеляване. Без значение как изглежда от страни.
Да Създаваш.
Да Планираш.
Да Мечтаеш.
Да въвеждаш Новото, Най-новото в света.
Да развиваш хората си, да ги обучаваш, да заместваш Училището и дори Семейството им понякога.
Да нямаш време за своето Семейство (често).
Да се Бориш.
И никой никога да не ти казва Благодаря.
Да си Предприемач в България понякога звучи твърде Смело.
Да си Предприемач в България понякога означава да си "редовен клиент" на бюрократите.
И колкото повече растеш, толкова по-редовен клиент да им ставаш.
И все повече хора да казват, че "Просто си имал Късмет" и "Не си срещал техните трудности, че да видиш ти..."
Срещал си, и то много повече от всеки средно-статистически "Оплаквач",
но не си се отказвал Да си предприемач в България,
Да ставаш всяка сутрин по тъмно и да си лягаш в малките часове.
Да смяташ всяка стотинка Приход/Разход и да се бориш за Оцеляване.
Да Създаваш.
Да Планираш.
Да Мечтаеш.
Да въвеждаш в България Новото, Най-новото в света.
Да се Бориш.
И никой никога да не ти казва Благодаря.
Да се сблъскваш с трудности, с трудни хора, да губиш Вяра в хората и в Доброто... Случва се.
Да си Предприемач в България понякога звучи твърде Смело.
Но се отплаща.
Не само в пари.
Отплаща се с факта, че правиш България по-добро място за децата си.
И няма значение, че никой никога не ти казва Благодаря.
Който трябва, го знае.

Няма коментари:

Публикуване на коментар