Неумолимият закон за обмяната.

     Човекът е хармония. 

   Човекът има фундаментална потребност да бъде в мир с околните, но най-вече със себе си. 

     Всеки от нас се стреми да изпълнява своята роля в живота (и в бизнеса) в идеална хармония.

     За да бъде в мир най-вече със себе си.

     Всеки от нас има някой малък или голям разстроен акорд. 

   Някоя малка или по-голяма, леко пренебрегната или позабравена договорка с хората и най-вече със себе си.

     И това много добре си го знаем, без значение какво си повтаряме всяка сутрин пред огледалото, всяка вечер преди заспиване, всяка минута докато дишаме. За да забравим и да сме в хармония. Всеки път лека полека малко все по-фалшива хармония с акорди разстроени.

        Всеки има по някой растроен акорд, човешко е.

     А има хора, които са станали пълна какафония, не само са забравили договорките с другите и със себе си, ами дори и да поискат, не могат да си спомнят от къде и кога са тръгнали, преди да започнат да подменят акордите. Докато не им остане дори един неподправен. И за да бъдат в мир със себе си, не им остава нищо друго, освен да опитат да узаконят Фалшивата си хармония, да я направят Официална Обществена Филхармония.

      Искат да накарат нас и децата ни, да повярваме, че можеш да вземаш, колкото искаш, без да даваш нищо в замяна. Замъгляват нас и ни въвеждат в объркване, най-вече за да бъдат в мир те самите със себе си. 

     Но вътре в себе си знаят много добре, колко фалшива е тяхната официална хармония.

      Погледнете лицата им, надникнете в очите им, в празните им погледи.

    Там вече няма нищо освен тук таме малко злоба, малко майсторски прикрит страх, щипка маниакална себевлюбеност, но най-вече безизразно разочарование, безкрайна тъга и отчаяние. 

     Става ми жал за тях, не за нас или за децата ни. Мъглата с времето ще се разсее.

      Жал ми става за изгубените души на повечето от съвременните "водачи" на нацията, които вече не могат да си спомнят кога и защо са повярвали, че да вземаш можеш без да даваш и това е в хармония със законите на природата.

     Законите на природата са неумолими един от тях е Законът за обмяната. Ако прекалено дълго си вземал без да даваш нищо в замяна, рано или късно ще се разделиш с най-скъпото. 

Твоята Хармония.

Човекът, който си.
Защото, недей никога да го забравяш -
- Човекът е хармония.