Управление на човешките ресурси - що е то и има ли почва у нас?

Имало едно време един предприемач. Той смятал, че има голям проблем и на пазара на труда нямало никакви качествени кандидат-служители, защото се е оставил да бъде убеден в това от Мениджъра, който също смятал, че има голям проблем: Университета не подготвя качествени кадри, Собственика не дава пари за обучения, на всичкото отгоре ако научиш един служител на занаят, той със сигурност ще напусне, защото "днес служителите са едни големи неблагодарници".
Университетът, от своя страна, и той смятал, че има голям проблем: Ние подготвяме теоретично много добри кадри, но мениджърите и собствениците освен, че сега не им осигуряват никаква практическа подготвка, те с нищо не им гарантират, че ще ги вземат на работа. Така че те или не се подготват по най-добрия начин или направо напускат страната, защото тук "фирмите не им дават никакъв шанс".
Студентът, и той смятал, че има голям проблем: Университетската диплома не ми гарантира, че ще си намеря работа, а ако случайно си намеря, Мениджърите и Собствениците едва ли ще са склонни да инвестират в моето обучение, ще трябва да се самообучавам, така че при първа възможност ще се махна от тяхната фирма, а с малко повече късмет и от държавата.

Щеше да е чудесно, ако това наистина беше история, останала в миналото, но всъщност това става днес, става тук и сега. 
Всъщност отдавна е настъпило времето е да осъзнаем, че политиката на оправданията е политика на управление от миналия век. 
Днес печели предприемача, който поема отговорността на истински лидер и спира да обвинява кризата, днешните млади кандидат-служители и/или системата на образованието. 
Днес на пазара на труда никой, на никого, за нищо не е длъжен.
Предприемачът не е длъжен на кандидатите за работа, той ще инвестира в тях и в тяхното обучение, след като получи нещо от тях и те спечелят  неговото доверие.
Университетът не е длъжен на предприемачите, той обучава младите хора в унифицирани технически умения и извършва всеобща подготовка. Всяка отделна фирма си има свое собствено ноу-хау, собствени процедури, правила и култура, и е нейна лична работа и задължение да обучава новонаетите си служители в тях. 
Университетската диплома не е длъжна да гарантира на предприемача, че кандидат-служителя има добър характер и че е една прекрасна личност. Дали това е така, като препдриемач и мениджър ще трябва сам да се научиш как да го разбираш.
После ще трябва да се научиш кого и как точно да мотивираш, за да не "избяга след като бъде обучен". И като за начало да започнеш да следваш най-простото правило в управлението на човешките ресурси:
"Наемай някого заради неговия характер като личност, после подобрявай професионалните му умения, а не обратното!"
Просто защото на практика обратното е невъзможно.