четвъртък, 9 август 2012 г.

Правилата забранени

От понеделник достъпът на автомобили в Градината  е "забранен". Сигурно затова снощи, докато се разхождах, успях да преброя само 42 коли там.
Дай им на хората забрани, за да видиш как се нарушават. Все пак, от забранения плод по-сладък няма... А има и наранено Его, за Егото пък се знае, че колкото по-малко става, толкова по-голямо се мъчи да изглежда.
И повече да се храни иска: "Гледай как си паркирам навсякъде, където си поискам ... Забрани ли, забраните са за някой друг, аз си карам навсякъде, където си поискам" ... "Няма пък да слушам! Искам си камиончето пък!..."
Чакаме някой да ни забрани нещо, за да продължим да го правим "напук" и да впечатлим другите с "куража" си или с нещо друго?
Но стига градинско-шофьорски неволи, въпросът е по принцип за правилата. Тяхното място във фирмата несъмнено е задължително, обаче:
- Ако искаш да влошиш фирмения климат, ако искаш най-добрите ти продавачи да си тръгнат напълно демотивирани, т.е. ако искаш по-скоро да фалираш, най-лесния начин е да назначиш ръководител, който управлява само със забрани и наказания. Първата му работа ще бъде да те накара да се усъмниш във вродената ти способност да мотивираш хората си, а след като те "отстрани" (понеже не разбираш от управление на човешки ресурси), да въведе всякакви глупави правила за следване. И готово. Скоро ще останеш сам с онези, дето не смеят да те напуснат, защото изобщо не вярват, че някой друг някога би ги взел на работа.
- Ако, обаче, искаш фирмата да просперира и да увеличава доволните си клиенти, приходите и печалбите да растат, тогава "забрани" правилниците и наказанията. Хората, които сам си избрал през годините, те са същите като теб: мотивирани, етични и добронамерени. Довери им се докрай, поощрявай ги, и те сами ще отстранят онези, които не спазват правилата. 
А правилата, нека те всички да подлежат на пренебрегване, стига да не се нарушава конституцията - правило номер едно: Върховният шеф на фирмата е Негово Величество Клиента!

Няма коментари:

Публикуване на коментар