Няколко кашона и малко прах

 

    Едва ли има мениджър или предприемач, който да не се е сблъсквал с неразбиране от страна на някой служител, когато става въпрос, например, за реда и чистотата на работното място.

     "Какво толкова, няколко кашона и малко прах" - казва човека, когото сме натоварили с отговорността за склада.

     Наистина ли става въпрос само за "няколко кашона и малко прах"?

     Или пък реда и чистотата за него са задължителни, за да има по-малко липси?

     Нито едното, нито другото.

     Става въпрос за нас като личности.

     Става въпрос за това, че всеки път, когато свикваме да живеем и/или работим в една не съвсем оптимална среда, ние поемаме рискa да снижим собствените си стандарти.

     Започваме полека-лека да се примиряваме и, в началото неусетно, да правим компромиси във всички останали области от живота си.

     Кой знае, след известно време може би ще се съгласиш на не-съвсем-добри условия и ще приемеш работа, която не може да ти осигури средствата, които са ти нужни, за да живееш един щастлив и пълноценен живот. Или ще приемеш компромиса да заживееш с партньор, за който изобщо не си убеден, че е точния човек за теб. Или пък ще си склонен да не упорстваш достатъчно силно за това децата ти да получат възможно най-доброто образование, което да им позволи израстнат като успешни и щастливи хора. Кой знае ...

     Едно нещо, обаче, е сигурно и то е, че когато говорим  за "няколко кашона и малко прах", в действителност става въпрос за теб като личност.

     Става въпрос за твоето лично решение в живота си да постигнеш най-доброто, на което си способен.

     Става въпрос и за това да не забравяш вкуса на хубавите неща в живота.