В единия кюп са държавите, които дължат много пари и не могат да обслужват заемите си, във втория се намират тези, които не дължат чак толкова много и все още могат да обслужват заемите си, а в третия са държавите-лихвари (наричани още "спасители на еврото"), на които им дължат много, не могат да си го вземат, а и ще им се налага да дават още.
Общото между всичките е, че имат проблеми с финансите. Едни са изпаднали в неплатежоспосoбност, други не могат да си съберат вземанията, а трети изглежда да са "ни така, ни иначе", с една дума - никак.
Днешните проблеми са трупани с години и продължават да се трупат, което е индикация за факта, че тези, от които се очаква да ги решават, или не могат да го правят или не искат, или пък и двете заедно.
Ако погледнем на една държава като на фирма през погледа на мениджъри и предприемачи, ще видим много ясно, че проблемите са закономерни, налице е системно и грубо пренебрегване на елементарни правила за управление на финансите, едно от които е: НЕ ПРИБЯГВАЙ ДО ДЪЛГОСРОЧНО КРЕДИТИРАНЕ, ЗА ДА ПОКРИВАШ КРАТКОСРОЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, и обратно.
Да вземем, например, разхода за заплати на администрацията. Години наред те не могат да се покриват от текущата "печалбата на фирмата", и за тази цел "мениджмънта" редовно прибягва до ДЪЛГОСРОЧНИ ЗАЕМИ, с които да покрива ТЕКУЩИ (КРАТКОСРОЧНИ) задължения. Все едно да заложиш собствения си дом, срещу заем, с който да плащаш заплатите на иконома, аранжьорката, градинарите, касиерите, портиерите и охраната. Би било признак за здрав разум единствено ако "поддържане на имидж" е основна дейност за фирмата ти.
"Баланс" на държавните финанси едва ли някога ще видим на живо, но ако стане, би трябвало да върви със следния анонс:
НИКОГА НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА В КЪЩИ (във фирмата си)
Няма коментари:
Публикуване на коментар