Публикуваш обява за работа, но кандидатите, които ти отговарят, не притежават реквизитите, необходими за въпросната позиция.
И така, след като вече си похарчил парите за обявите и служителя ти трябва веднага, решаваш да наемеш най-малко неподходящия от тях.
Разрешаваш (или поне вярваш, че си разрешил) един неотложен проблем.
Но какво се случва няколко месеца по-късно? След шест месеца служителят продължава да създава проблеми и обучението му не изглежда да дава очаквания резултат. Служителят не е на висотата на длъжността, която заема. Една година, след като е бил назначен, трудностите, които имаш с него достигат до своята кулминация и служителят решава да смени фирмата.
Пак си сам със спешната необходимост да запълниш тази позиция, отново да обучаваш някой друг, да му предаваш триковете и тайните в занаята. И една година работа е отишла на вятъра.
Това не е Тотално качество. Би ли предложил някога на свой клиент продукт, за който знаеш, че има очевидни недостатъци? По същия начин действа и управлението на хората. Ако искаш да имаш най-качествените служители, постоянствай. И продължавайте да упорстваш, докато не намериш точния кандидат. Един "временен" служител, който не е подходящ в дългосрочен план, може само да ти навреди.
„Победоносната армия най-напред си осигурява победата и после влиза в сражение, докато армията, обречена на поражение, първо влиза в сражението и после търси победата” – Сун Дзъ, Изкуството на войната, Глава Разгръщане.
Да приемеш да назначиш неподходящ служител по причина на спешна необходимост е равно на това първо да влезеш в битката и после да търсиш победата. Един метод който води само до поражение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар