понеделник, 18 март 2013 г.

Делегираш или Не делегираш, това е въпроса


Почти всички функции на една малка или средна фирма, които с малки различия са идентични за всички фирми (напр. администрацията, склада, производството и т.н.) могат да бъдат сравнени с един „пъзел”. С цел  да успее да накара фирмата си да расте, предприемачът трябва да се справи с него и да го „декодира” или реши, в смисъл, че трябва да успее да го управлява по начин, който носи добрите резултати за фирмата.

         Той трябва, например, да успее да продаде продуктите или услугите на своята фирма и това не се ограничава само до сключване на успешна сделка, а включва и разрешаването на десетина други по-малки проблеми:

-       Къде ще намеря потенциалните клиенти на моята фирма?

-       Как да направя така, че да вляза в контакт с тях?

-       Как да направя така, че да им предам и да ги накарам да разберат стойността на моя продукт или услуга?

-       Как да направя така, че да преодолея възраженията, който правят клиентите или потенциалните клиенти?

-       Как да направя така, че да съм сигурен, че ще ми платят?
 
       По принцип собственика на малка или средна фирма се справя лично с този вид проблеми и, след като веднъж ги е разрешил, е в състояние да ги делегира, т.е. да прехвърли работата на някой друг, който може да се занимава с тази функция. По този начин той може да се посвети на управлението на други по-комплексни „пъзели”, които след като бъдат разрешени, ще дадат по-нататъшен растеж на фирмата му. („Как да направя така, че да създам търговска мрежа на цялата територия на страната?”, „Как да направя така, че да произвеждам с по-ниска себестойност, за да остана конкурентноспособен или да правя по-големи печалби?”, „Как да направя така, че да стартирам франчайзинг?” и т.н.). 
        В по-редки случаи, той намира някой друг, някакъв специалист, който разрешава тези проблеми вместо него. Тази втора опция обикновено е рискована за малките и средни предприятия, които често не разполагат със средствата да си позволят да наемат някой наистина квалифициран (или си мислят, че ги нямат) или, още по-често, не притежават компетенцията да разпознават по време на интервюто реалната производителност на кандидата (следователно са склонни да наемат остатъците, изхвърлени от големите фирми, и пак да им плащат добри пари).
      По който и път да реши да поеме (занимавайки се лично с функциите или намирайки някой да се заеме с тях), предприемачът трябва да се стреми към решаване и делегиране на „пъзела”, за да се посвети на разрешаване на следващите проблеми и така да успее да накара фирмата си да расте и да бъде по-рентабилна.
Един предприемач трябва винаги да се стреми да става излишен, т.е. да се смята за „временен мениджър” на една определена функция, с която се занимава само докато не е намерил някой друг, който може да я изпълнява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар