Почти всички функции на една малка или средна фирма, които с малки различия са идентични за всички фирми
(напр. администрацията, склада, производството и т.н.) могат да бъдат сравнени с един „пъзел”.
С цел да успее да накара фирмата си да
расте, предприемачът трябва да се справи с него и да го „декодира” или реши, в
смисъл, че трябва да успее да го управлява по начин, който носи добрите резултати
за фирмата.
- Къде ще намеря потенциалните клиенти на моята фирма?
- Как да направя така, че да вляза в контакт с тях?
- Как да направя така, че да им предам и да ги накарам да разберат стойността
на моя продукт или услуга?
- Как да направя така, че да преодолея възраженията, който правят клиентите
или потенциалните клиенти?
- Как да направя така, че да съм сигурен, че ще ми платят?
По принцип собственика
на малка или средна фирма се справя лично с този вид проблеми и, след като
веднъж ги е разрешил, е в състояние да ги делегира, т.е. да прехвърли работата
на някой друг, който може да се занимава с тази функция. По този начин той може
да се посвети на управлението на други по-комплексни „пъзели”, които след като
бъдат разрешени, ще дадат по-нататъшен растеж на фирмата му. („Как да направя
така, че да създам търговска мрежа на цялата територия на страната?”, „Как да
направя така, че да произвеждам с по-ниска себестойност, за да остана
конкурентноспособен или да правя по-големи печалби?”, „Как да направя така, че
да стартирам франчайзинг?” и т.н.).
В по-редки случаи, той
намира някой друг, някакъв специалист, който разрешава тези проблеми вместо
него. Тази втора опция обикновено е рискована за малките и средни предприятия,
които често не разполагат със средствата да си позволят да наемат някой
наистина квалифициран (или си мислят, че ги нямат) или, още по-често, не
притежават компетенцията да разпознават по време на интервюто реалната
производителност на кандидата (следователно са склонни да наемат остатъците,
изхвърлени от големите фирми, и пак да им плащат добри пари).
По който и път да реши
да поеме (занимавайки се лично с функциите или намирайки някой да се заеме с
тях), предприемачът трябва да се стреми към решаване и делегиране на „пъзела”,
за да се посвети на разрешаване на следващите проблеми и така да успее да
накара фирмата си да расте и да бъде по-рентабилна.
Един предприемач трябва винаги да се стреми да става излишен, т.е. да се
смята за „временен мениджър” на една определена функция, с която се занимава
само докато не е намерил някой друг, който може да я изпълнява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар