За да стигнеш до Успех Сити, трябва да минеш през град Провал

Онзи ден бях на мач. Детски футболен мач (за предпочитане пред мачовете, които имат за цел да запълват ефира и респективно да осигуряват "време за продуктово позициониране"). Говорихме си за момчетата и стана дума за това, че нашия отбор е много дoбър. Толкова добър, че почти никога не е губил мач. Не познава вкуса на провала. Какво по-хубаво от това?!
Обаче отборът има и един проблем - играчите все още не познават вкуса на провала! Не са имали възможността да усвоят умението да губят.
И понеже са много добри, естествено стигат до финала за купата на България. Там вече срещат достоен съперник, който успява да им вкара гол в първите 15 минути и ги праща в непозната територия. Никога не им се е налагало да се вдигат след тежък удар срещу противник, който не се дава лесно. Никой не ги е учил на това.
Както се пее в не една песен: " ... Вдигаш се ... падаш ... пак се вдигаш и после пак се оказваш долу ... Това, което не те убива, те прави по-силен ..."
Казват, че преди да постигне стабилен успех в живота си, човек трябва да се провали сериозно поне три пъти, за това е най-добре да премине през полагащите му се провали колкото може по-рано в живота си.
Урокът, който получаваме при всеки провал, се състои в това, че трябва да се научим КАК САМИ ДА ВЪЗСТАНОВЯВАМЕ ЕНТУСИАЗМА И ПОЛОЖИТЕЛНИЯ СИ ЗАРЯД всеки път, когато се случи да го поизгубим.
Според едно проучване на Томас Стенли, всички милионери от първо поколение имат своя собствена система за възстановяване на ентусиазма. Такава една система няма нищо общо с това да караш ски една-две седмици в Алпите ... това е просто начин да се забавляваш.

Ентусиазмът е най-ценната стока на света. Той, обаче, никога не идва даром.